Blog‎ > ‎

За благодарностите

публикувано 5.01.2015 г., 1:03 ч. от Nedelcho Genov   [ актуализирано 5.01.2015 г., 23:36 ч. ]
Коледните и новогодишните празници са повод за размисъл. Размишляваме за постигнатото през годината и правим планове за следващата. 

Ние също го правим. През тези празници го правим с още по-голям ентусиазъм, защото направихме цели 5 години от както се преместихме да живеем от София в Барселона.

Всички ние, които отбелязваме постигнатото, изпитваме удовлетворение от положителния резултат на положения труд. Точно както изпитва удовлетворение и задоволство акторът който получава така желаната статуетка. Емоцията е голяма: гласът и ръцете треперят, очите се пълнят със сълзи. Речите са прочувствени.

Нека да поговорим за речите. Какво казват хората, които получават статуетки?

Тези хора благодарят. Благодарят на всички които са им помогнали директно да получат приза - всички колеги. Дори конкуренцията. Благодарят и на тези, които са им помогнали индиректно - на родителите за възпитанието, на приятелите за подкрепата.

Общо взето се раздават благодарности на хората, без които нямаше да има постигнато.

За разлика от актьора, която работа очевидно се вижда, много хора в реалния живот в края на годината получават “статуетки”, която работа е свършена изцяло от други хора. Такива хора има в България, в Испания и по целия свят. Това са хора, които говорят за “своите заслуги” и в техните речи липсват благодарности. Тези хора не трябва ли да оставят статуетката и да си седнат на мястото? 

Пожелавам ви през новата 2015-та година да срещате по-малко нагли хора и повече чисти творци!

Честита Нова Година на всички!

… Актьорът игре роля, но работата му се вижда. В реалния живот, където всеки играе собствената си роля, понякога има скрити моменти (другите работят а някой обира овациите)